Постинг
07.04.2012 21:54 -
Любовта във мен
Падах ниско долу, с гръм върху земята.
Сред калта.
Лазих боса, мръсна, с пръст върху косата.
През нощта.
Виках гневно, силно подир светлината.
Да простя.
Гледах с мътен, втренчен поглед тишината.
В самота.
Бях тъга и спазъм и бездънна зима.
Вътре в мен.
Нямах цвят - без лик и ничия любима.
Ден след ден.
Бях дете без детство, сън в съня на скитник.
За да знам.
През живота земен всичко преживяваш.
И си сам.
Бях божествен огън, ненаречен ангел.
И горях.
Бях поле от рози, неописан залив.
Чиста бях.
Бях мечта и спомен и във нечий поглед
се видях.
Често давах прошка, носех светла пролет.
И летях.
Бях и дух и дявол, дишане и задух.
Като сън.
И от толкоз "Бях" аз себе си създадох.
Вече "Съм".
Вече съм различна - топла, не и хладна.
Като дъх.
Повече обичам. На себе си съм вярна.
Като връх.
И не се страхувам. Хората сме смели
даже в плен.
Всичко има смисъл, всеки миг събужда
любовта във мен.
Сред калта.
Лазих боса, мръсна, с пръст върху косата.
През нощта.
Виках гневно, силно подир светлината.
Да простя.
Гледах с мътен, втренчен поглед тишината.
В самота.
Бях тъга и спазъм и бездънна зима.
Вътре в мен.
Нямах цвят - без лик и ничия любима.
Ден след ден.
Бях дете без детство, сън в съня на скитник.
За да знам.
През живота земен всичко преживяваш.
И си сам.
Бях божествен огън, ненаречен ангел.
И горях.
Бях поле от рози, неописан залив.
Чиста бях.
Бях мечта и спомен и във нечий поглед
се видях.
Често давах прошка, носех светла пролет.
И летях.
Бях и дух и дявол, дишане и задух.
Като сън.
И от толкоз "Бях" аз себе си създадох.
Вече "Съм".
Вече съм различна - топла, не и хладна.
Като дъх.
Повече обичам. На себе си съм вярна.
Като връх.
И не се страхувам. Хората сме смели
даже в плен.
Всичко има смисъл, всеки миг събужда
любовта във мен.
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 54