Събличам думите ти,
разкъсвам ги без ред, 
а те са празни, кухи и дрънчат.

Има Любов, която не може да чака.
Нейното време е Днес. Нейното място е Тук. Нейният час е Сега.
Иначе завинаги ще се мята несбъдната в своето закъсняло Утре.

Недей да ме чакаш и не ме търси.
Аз няма да дойда, не както преди.
Аз няма да бъда в твойта игра.

Искам да знам дали любовта е игра.
Играем или се обичаме?
Кой пише правилата? Кой казва кога..

От него знам какво е любовта.
От тебе знам какво е да съм тъжна.
Ти казваш, че си тук, а съм сама

Oстана само пустота
от малката, излъгана мечта.
Тя тръгна и след нея самота

Оставям те да си тръгнеш.

Сам - както дойде.

Желан - както те чувствах.


 
Дали те обичам, дори аз не зная -
разкъсах света за да спра Любовта,

 
Тази нощ те изучавам. Като непозната карта на пиратско съкровище. Очите ми са любопитно отворени. Ръцете ми докосват твоите и провокират силата им. Устните ми се плъзгат по лицето ти. Миризмата ти прониква в кожата ми. Ти си толков...

Тръгвам със някого,
вървим до някъде,
после завивам

Градът – миризма на таксита, пот и стрес, където главоболието е повече от свободното време, а дори когато времето е свободно съм толкова уморена, че единствено мога да спя. И когато заспивам няма сънища, а само нервни конвулсии ...

Нощем се разхождам по покривите и се взирам в чуждите прозорци. И вижадам всякакви неща –топли и закърнели усещания, които нямат нищо общо с мен. Ако можех да се зареждам от чуждите емоции щях да тичам безотказно по трасето на с...