Отказвам се.  Не мога да не те обичам.

Дори,  когато слаба и без дъх

от тебе гневно  се отричам.

И тъмно дъно ставам, после  връх.

 

Вървя изправена, с ръце в джобовете,

светът ми се усмихва. Без вина.

Отказвам се. Не мога да не те обичам

дори, когато ти си тишина.

 

Предавам се. Вземи каквото искаш -

не ми оставяй толкова любов.

Вземи за теб от мен. Не ме обричай,

недей да казваш, че не си готов.

 

И не изчезвай. Толкова е странно.

Прегръщаш ме в нощта, в деня сама

опитвам се на тебе да приличам –

да стана малка, цветна  тишина.

 

Обичам те. Дори да се отказвам.

А ти с очи ми казваш да мълча.

Целуваш ме и после си отиваш.

Оставам аз да чакам любовта.

 

Да стана малка цветна тишина... Много красиво!

Сега видях, че не си четена много. Не се страхувай! На първа страница има много по слаби творби. Продължавай да пишеш! До тебе съм!

Много ти благодаря :). За мен не е толкова важно да съм много четена, по-скоро публикувам емоциите си тук (вместо да събират прах в главата ми). Аз самата не съм убедена, че всичките стихове са достатъчно "достойни" да са онлайн, но то е като моментите, през които всеки минава - има и по-добри и по-лоши :). Пожелавам ти щастлив и усмихнат ден :)

И тъмно дъно ставам, после връх....
Продължавам да те чета с удоволствие.